ДАТАТА Е 12 ЮНИ 1990 ГОДИНА.

Приятели, на тази дата получих  писмо от проф. Веселин Димитров.. Вероятно важността на съдържанието е подтикнала професора да го напише с червен цвят, но хартията е попила мастилото и ... резултатът е пред вас. По важно е съдържанието:

Отново обръщам вашето внимание към датата,  месеца и годината на писмото. Към тази дата "Златния фонд", вече беше получил признание, а с Постановление № 14 от 25 април 1989 на Министерския съвет получи  и статут на Архив с постоянен състав на документите и Орган за управление на Държавния архивен фонд за фонодокументи на България. Това беше признание за Радио София и неговите поделения в страната - Районните радиостанции, за специалистите в звеното, което ръководех и за моите дългогодишни усилия в тази насока. Още през 1981 година аз бях посочил тази цел в дипломната си работа в АОНСУ и през всичките следващи години работих за постигането и! На стр.62-ра аз съм подчертал:

"Обединил за нуждите на радиопропагандата по-големите сбирки на звукови документи и притежаващ действени връзки с произвеждащите такива, "Златният фонд" ще е натрупал организационен опит и специалисти и прерастването му в Национален звуков архив ще е назряло." През 1989 година "Златният фонд" на Радио София вече притежаваше тези качества, които бяха признати от ръководството на Главното управление на архивите при Министерския съвет. В една своя публикация през 1988 година, тогавашният ръководител на ГУА проф. Дойно Дойнов публично сочи това:

"Засега добрият пример е Златният фонд на Българското радио"

 Към тази цел вървяхме още от 1971година, когато беше създадено звеното "Златен фонд", на което бях първия служител, предложен от отговорничката тогава Величка Ангелова. За тези 20 изминали години искам да разкажа в бъдеще.