ДАТАТА Е 12 ЮНИ 1990 ГОДИНА.

 Приятели, продължавам по моя конспект, който наскоро ви показах.

Една заповед на техническият ни директор Дончо Дончев насочи моя път в Радиото към грижата за Златния фонд. Годината е 1971-ва. Не се съмнявам, че това е било по предложение на тогавашната отговорничка за Златния фонд ВЕЛИЧКА АНГЕЛОВА. Аз съм отговарял вероятно напълно на нейните изисквания. Дългогодишен звукооператор от  Първо студио с висока квалификация в тази професия – бях даже преподавател по техника на работата на звукооператорите в Квалификационната школа в Техническа дирекция. Вероятно е забелязала и мои интереси по отношение подобряване на звученето на звукозаписи от Златния фонд още през 1970 година. 

Мои записки  при опити за подобряване звученето на записи от Златния фонд.

Бях член на БКП от 1968 година, с което се гордея. Следващата  1969 година имаше акция за масово приемане в Партията по случай 25 годишнината от 9 септември. Но аз бях поканен и приет отделно и мои поръчители бяха стари партийни членове с авторитет в Партията и в професията си. Вероятно и техническият директор Дончо Дончев е оценил моите качества ...След много години, вероятно щях да му задам и такъв въпрос, търсейки го за запис на спомените му в Музея. Дълго време не успявах да направя връзка с него, докато узнах, че той е починал. Починал трагично по време на една своя екскурзия в Стара планина. След много, много време намерили останките му...

    Годината внезапно се оказа много натоварена лично за мен. Споделям едно писмо от Техническия ни директор Дончо Дончев до Софийското военно окръжие:

В тази служебна бележка става ясно какво ми предстои още в първата половина на годината - участие в подготовката на Правителствен концерт и извършване на звукозапис на работата на Х конгрес на БКП. А  участието ми  в подготовката на Правителствения концерт е особено наложително защото само аз и колегата ми Михаил Люцканов вече бяхме правили, за първи път в България, озвучаване на плейбек! През 1970 година направихме такова озвучаване, а този път, през 1971  озвучаването, отново на плейбек, но този път това трябваше да бъде и СТЕРЕО. Звукът от участниците на сцената да идва от същата посока, където в конкретния момент ще се намират участниците. И само си представете, ако нещо не се получеше...

        По времето, когато станах помощник на Величка Ангелова, аз имах само бегли впечатления от нея. Тя беше приобщена към Музикалния сектор, вероятно за да ползва монтажната 5-та кабина, когато е свободна, за презаписи от Златния фонд. Ръководител на сектора беше Христо Ковачев – човек с дългогодишен стаж в Музикалния сектор и с авторитет и като общественик. Там, където и Величка проявяваше активност.

 

Преди 9 септември тя, още като гимназистка, е участвала в една ремсова група. Били са разкрити, арестувани и техният ръководител е бил осъден на смърт и екзекутиран. По-късно в живота и се появява един известен от Съпротивата мъж. Той е човекът, който прави първата акция срещу немците в България, след като Партията поема курс на съпротива в отговор на нападението на Германия над СССР. Този човек запалва цистерни с гориво на Варненската гара. Прототип е на Митко – бомбата от филма „На всеки километър”. Авторитетът му на смел и активен член на Съпротивата, изкривява леко поведението на Величка – негова съпруга по-късно. Постепенно в нея се беше засилило желанието да налага своето мнение, а също така да подозира околните в скрити действия. Това, че има гръб на човек от Държавна сигурност постепенно изкривяваше в някои случаи нейното поведение, даже и след развода им . Не изключвам и тя да е била сътрудник...Имаха дъщеря, която е останала при Величка, но нелишена от грижа и от бащата. Сега е авторитетен историк.

        Много скоро след като започнах работа към Златния фонд, Величка излезе в дълга отпуска по болест. Налагаше ми често, на две – три седмици,  да я посещавам и в дома и, за да я държа в течение на работата около Фонда. От документи, които видях по-късно, добих представа за усилията и да настоява пред ръководителите на Радиото да се обърнат не само теоритически, но и с практически решения и действия в грижите главно към запазване на постепенно, макар и неорганизирано и бавно обогатяване на Златния фонд. Спорадичните действия преди Девети, след това стават по-организирани и въпреки липсата на опит, по-полезни. Докато се стига до 1950 година, когато, при високоинтелигентния директор МИШО НИКОЛОВ, натрупалата се сбирка от ценни за българската история  звукозаписи са отделени в така наречения още тогава ЗЛАТЕН ФОНД. Тук е мястото да подчертая, че много важен принос има по това време и друг интелигент и радиожурналист от преди 1944 година, при това с власт в страната – ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ!

       МИШО НИКОЛОВ

                                                            ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ

     Връщам се към времето, когато вече постепенно бях приобщаван към предстоящото. Лятото на 1971 година е един връх в усилията на Величка да се вземе решение от Ръководството на Радио София по реални условия за съхранение на събраните и събирани звукови документи в Златния фонд . И главно, в създаването на отделно производствено звено „Златен фонд”, от което в бъдеще да  се извършват всички специфични дейности свързани с работата за един Звуков архив. Доклад за предложение за решаване на проблемите е бил възложен на трима: Директорът на „Предавания за чужбина”, Икономическия директор и на отговорника за Златния фонд.  Предложението им е било обсъдено и прието на 30 юли 1971 година от Ръководството на Българското радио!

        Утвърденото вече Предложение на Тримата носи конкретни точки със срокове и даже имената на две лица:  ”Екипът за обработка и реставрация да се състои от звукооператора ЗАХАРИ МИЛЕНКОВ и тонрежисьорът МИХАИЛ ЛЮЦКАНОВ.” 

 

В това решение е отбелязано, тонрежисьорът Люцканов да премина на работа в новото звено до края на годината (аз вече съм назначен и за това моето име е на първо място) и в началото на следващата 1972 година да бъдем изпратени на специализация по звукова реставрация в Съветското радио. Решенията са конкретни, но предстоящи програмни задачи на Радиото налагат още в края на 1971 година заедно с Мишо Люцканов да започнем своята командировка в   Москва.  

Предстоеше честването на 90-годишнината от рождението на ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. Честване с наднационален характер. Радиото в своя Златен фонд притежаваше звукови документи с неговия глас и на първо място от доклада му пред Петия конгрес на БКП. Това беше не само първи свободен конгрес на Партията, но и с много важната постановка за Народната демокрация развита в доклада от Димитров, в противовес на Съветския строй...Било решено за радио програмата и за изпращане  в чужбина, да се ползват конкретни, отделни части от доклада. Подборът първо бил възложен на редакторката Вела Баева, но след критиката от Ангелова, на Величка възложили тя да направи нов подбор на откъси. С този проблем Величка се справила, но с основния – качеството на звучащото слово на Димитров, тя не можеше да се справи. С този проблем, в онзи  момент и екипът за реставрация не знаеше как да се справи. Този звукозапис, който се съхраняваше в Златния фонд, беше резултат от презапис от други звуконосители, не на магнитофонна лента. Презапис, който технически беше изкривил средните честоти и думи, в които имаше шипящи, звучаха много неприятно. Не ставаха и за вътрешната радиопрограма и за обмен в чужбина! И още нещо – записите, които имахме с гласа на Димитров пред Лайпцигския процес звучаха много по-добре...

        Подбрахме откъс със запис с гласа на Димитров с характерните изкривявания на щипящите букви и кацнахме в Москва. Там ни придадоха при тяхните най-добри реставратори в Московското радио. Те имаха вече много голям опит в звуковата реставрация и много добре оборудвани за звукова реставрация две апаратни. 

Реставрационната апаратна на Московското радио , в която се обучавахме.

Колегите реставратори ни разказаха и показаха всичко, което ги питахме. По братски споделяха опита си, но само на един наш въпрос нямаха отговор: Как да намалим силата на звучащите изкривени шипящи в записа с гласа на Георги Димитров пред Петия конгрес на БКП?! Такъв случай не са имали и не можеха да ни препоръчат нищо...

Умувахме с Мишо и решихме, че изходът е в това тези изкривени шипящи звуци трябва да накараме да звучат по-тихо! Предложих нещо, което можех – да манипулирам на тези места магнитофонната лента, да изрязвам част от нея по дължината и! Направихме още там проби, звученето на изкривените звуци ставаше не така фрапиращо, приемливо. Но, лентата ставаше механично по-слаба, неподходяща за сигурно възпроизвеждане при стандартен опън на магнитофона! Но идеята ми беше добра, даваше надежда...

        По време на обучението ни в Първа реставрационна апаратна на Московското радио поддържахме контакт с Величка Ангелова и след като мислено потърсихме аналог на съветските апаратури в наличните в Техническата дирекция у нас,  изпратихме на Величка списък с молба да ни бъдат предоставени конкретни апаратури, когато се върнем в София. Беше ни ясно, че трябваше бързо да получим резултат – годишнината не можеше да се „отмести” във времето.

 В Московското радио бяхме около месец и половина – за Нова година си бяхме у дома. Предстоеше напрегнатата 1972 година. Чакаха ни фрагментите с изкривените шипящи...